История

ПРЕДИСТОРИЯ

В сравнение с цялата 172-годишна история на телекомуникациите, започнала от 1844 г. с телеграфните системи на Самуел Морз, 70 години не е малко време, защото през първите 50-60 години никъде не е имало висше образование в тази област. Все пак нашият юбилей можеше да е поне 100-годишен, ако не бяха се случили две неприятни за нас неща. Първото е, че средствата, завещани от Евлоги и Христо Георгиеви за откриване на техническо висше училище, са били използвани за създаване на хуманитарно училище – Софийския университет. Ако беше изпълнено завещанието на братя Георгиеви, голяма част от електроинженерите, които щяха да се обучават в това висше училище през онези години, щяха да завършват със специалност телекомуникации. Второто е желязната хватка на военните, с която те държат обучението по телекомуникации над 60 години след създаването на новата българска държава, макар че Указите на княз Александър Батенберг от 1881 г. и на цар Борис от 1923 г. за създаване на телеграфо-пощенски училища да са се отнасяли за цивилни учебни заведения. След Първата световна война обучението по комуникации даже е било забранено с Ньойския договор, защото Свързочната дружина, в която се е провеждало това обучение, е била разформирована, както и цялата ни армия. Когато то е възстановено през 1923 г. (отново като цивилно), преоблечените почти като цивилни граждани офицери от дружината са го поели отново и така не са дали шанс на това обучение да еволюира до висше.

ОБЩА КАТЕДРА ВИСОКОФРЕКВЕНТНА И СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА – 1946-1953 г.

Първото държавно висше техническо учебно заведение в България е създадено с Указ № 237 – Закон за Висшето техническо училище, публикуван в Държавен вестник бр. 126 от 12.06.1941 г. Реално училището се открива на 04.10.1942 г., когато започват и учебните занятия в единствения му факултет – "Строително-архитектурен".       С Указ № 237 от 15.10.1945г. на Регентите на България, публикуван в ДВ бр.248/24.10.1945г., се приема Наредба-закон за изменение на закона за Висшето техническо училище, като се основава Държавна политехника и в нея се открива втори факултет – "Машинно-електро-технологически" В него има 14 катедри, между които е и катедра "Слаботокова и радиоелектротехника". Това е първата слаботокова катедра в България.

На 04.01.1946 г., в тази катедра с Указ № 1 на Регентите на България е назначен инж. Григор Александров Узунов – първият извънреден професор и ръководител на катедрата. Той встъпва в длъжност на 30.01.1946 г. и това е прието да се разглежда като официалната дата на създаване на катедрата. През същата година тя е преименувана в катедра "Високофреквентна и съобщителна техника" и от есента на 1946 г. започва активна преподавателска дейност. Първите специални дисциплини, водени от проф. Узунов, са Високофреквентна техника, Телефонна и телеграфна техника, Теория на слаботоковите мрежи и линии и Антени и разпространение на вълните. Студентите изучават тези дисциплини след V семестър и след 5-годишен курс на обучение се дипломират със специалност електроинженерство – слаби токове. Занятията се водят на различни места в София, като Строителния техникум “Хр. Ботев”, Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД – ул. “Раковски” 108) и салоните на софийски кина. След възстановяването (с активното участие и на студентите) на разрушената от бомбардировките сграда на бившата Държавна печатница (ул. “19 февруари Nо 1”), тя е предоставена на Държавната политехника и там през 1949 г. на IV етаж в южното крило се настанява катедра Високофреквентна и съобщителна техника. На катедрата са предоставени 8 помещения – 3 кабинета, 4 лаборатории и една работилница, които, в резултат на усилията на лаборанта Антон Драганов и техника Минко Минков, постепенно се обзавеждат с макети и измервателно оборудване.

Пръв асистент в катедрата е бил инж. Евгени Филипов, по-късно професор със световна известност в Илменау, Германия. През 1946 г. постъпва и инж. Николай Бъчваров, който води упражнения по Високофреквентна електроизмервателна техника.

През 1948 г. доцент в катедрата става инж. Кирил Кирков. Отначало той води лекции по Конструкция на слаботокови апарати, а по късно – по Високофреквентна и електроизмервателна техника и Ултракъсовълнова техника.

През 1949 г. в катедрата постъпва доц. инж. Иван Ганчев Попов, който е бил временен ръководител на катедра Радиотехника в закритото през същата година Висше техническо училище във Варна (през същата година, впрочем, е закрито и Висшето училище в Русе и студентите от там също идват в София). Той чете лекции по дисциплините Технология на слаботоковата техника и Високофреквентни апарати и уредби.

През тези години хонорувани преподаватели в катедрата са били инж. Йордан Попов (Планиране и строеж на слаботокови мрежи и линии), инж. Васил Халачев (Телефонна техника, Телеграфна техника), инж. Венелин Янев (Радиоприемници) и инж. Асен Маринов (Електроакустика).

На 28.09.1950 г. за редовен преподавател в катедрата е назначен инж. Стефан Стоянов Рабов. Той чете лекции по Телефонна техника и по Сигнална техника.

С указ № 484 (ДВ, бр.77/25.09.1951г.) на Президиума на Народното събрание Държавната политехника “Сталин” се преустройва и в нея се обособяват 7 факултета, между които и Електротехнически. Към него административно се причислява и катедра Високофреквентна и съобщителна техника.

През 1951 г. в катедрата е назначен като асистент по Теория на слаботоковите мрежи и линии и по Антени и разпространение на вълните инж. Христо Шинев – възпитаник на катедрата и бъдещ професор, ръководител на кат. Радиотехника. През 1952 г. като асистент по Радиопредавателни устройства и по Нискочестотни усилватели постъпва инж. Начо Начев, бъдещ професор и ръководител на кат. Силова електроника. По-късно той чете лекции по дисциплините Токозахранващи устройства и Промишлена електроника. Същата година в катедрата постъпва като асистент и инж. Виктор Орлинов. Той води упражнения по Измервания в радиотехниката и чете лекции по Електронни и йонни лампи.

През 1953 г. като асистент по Радиопредавателни устройства, Радиоприемни устройства, Измервания в радиотехниката и по Нискочестотни усилватели постъпва инж. Васил Златаров – също възпитаник на катедрата и бъдещ професор, ръководител на кат. Електронна техника.

Лесно или трудно е било на споменатите първи преподаватели да започнат работа в новата катедра през 1946 г.? От материална гледна точка – невероятно трудно! Порутена сграда, никакво лабораторно оборудване, никакви макети, никакви учебници и помагала, почти никакви средства. От организационна гледна точка – също невероятно трудно: пълна липса на правилници, процедури и на обучени администратори. От преподавателска, методична и научна гледна точка, обаче, не би следвало да е било толкова трудно. Те са завършили инженерство в елитни европейски университети, притежавали са необходимите знания и са виждали как те се преподават, но преди всичко те са били невероятни ентусиасти и благодарение на тях още първите им възпитаници са били в състояние да поемат обучението и бързо да израснат като уважавани професори и ръководители. На тези хора (проф. Узунов, проф. Кирков, проф. Халачев) нашият факултет по Телекомуникации и катедра Комуникационни мрежи дължат успешното си развитие през следващите 70 години, за което ние всички сме им дълбоко благодарни.

КАТЕДРА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА – 1953-1963 г.

С Указ № 231 (ДВ бр. 47/12.06.1953 г.) Държавна политехника “Сталин” се разделя на 4 самостоятелни висши училища, между които и Машинно-електротех­нически институт (МЕИ) с два факултета – Машиностроителен и Електротехнически. По същото време и катедра Високофреквентна и съобщителна техника се разделя на две катедри – катедра Радиотехника и катедра Телефонна и телеграфна техника. Двете катедри административно се водят към Електротехническия факултет и териториално, както и МЕИ, остават в сградата на ул. “19 февруари” 2. До края на 1953 г. ръководител и на двете катедри е доц. К. Кирков.

На 18.12.1953 г. със заповед на Комитета по наука, изкуство и култура за ръководител на катедра Телефонна и телеграфна техника е назначен доц. Васил Илиев Халачев. Към тази катедра при откриването и преминава и ст. ас. Стефан Рабов. От 1953 г. като хоноруван асистент упражнения по Сигнална техника, Телефонна техника и Телеграфна техника води инж. Петър Дановски, бъдещ професор в катедрата. От 1956 г. той е избран за редовен преподавател. По това време хоноруван асистент е и бъдещия професор Георги Савов. Той води занятия по Високочестотна телефонна техника и през 1956 г. също е избран за редовен преподавател.

На 20.01.1954 г. в катедрата е назначен завършилият специалността инж. Богдан Николов, бъдещ професор и ръководител на катедрата. Той води упражнения по Телеграфна техника, Телефонна техника, Автоматична телефония, ТТ линии и Технология и конструиране.

На 01.04.1954 г. катедрата се преименува Далекосъобщителна техника, но на завършващите продължава да се дава квалификация Електроинженер – слаби токове.

През 1960 г. в МЕИ е открит трети факултет – Факултет по транспорт и съобщения и катедри Далекосъобщителна техника и Радиотехника са причислени административно към него.

През следващите години като асистенти постъпват инж. Христо Ганев (1960), инж. Емануил Емануилов (1961), инж. Боян Илиев (1962), инж. Цветанка Славова (1962) и инж. Веселин Пейчев Иванов (от 1962 като хоноруван, а от 1964 г. – като редовен). През 1962 г. ст. преп. Петър Дановски е избран за доцент.

През 1962 г. към катедра Далекосъобщителна техника се създава специалност Автоматика, телемеханика и съобщителна техника в ж.п. транспорта, преобразува­на в едноименен профил към специалност Далекосъобщителна техника през 1964 г.

ПРЕМЕСТВАНЕ В ДЪРВЕНИЦА. НОВИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ – 1963-1973 г.

През 1963 г. развитието на индустрията и потребностите на икономиката на България налагат създаването на два нови факултета към МЕИ, един от които е Факултета по радиоелектроника (ФРЕ). Към него административно са причислени катедри  Далекосъобщителна техника и Радиотехника, новосъздадената катедра Полупроводникова и промишлена електроника, а също и някои други, като Математика, Физика и Химия. През същата година тези катедри получават помещения за кабинети и лаборатории в сегашния блок 1 на Техническия университет в Дървеница и започват от учебната 1963/64 г. да водят занятия в тази сграда. Преустройването на помещенията и превръщането на бившата казарма в университет­ска сграда отнема десетилетия, както и изграждането на всички нови корпуси и оформянето на кампуса на университета в сегашния му вид. През първите години дори пътуването до университета е имало елементи на героизъм – тогава съществува само една автобусна линия с преминаващи нарядко и изключително претоварени автобуси. В полето далече извън града стърчат няколко казарми, които ще станат дом на Техническия, Химико-технологичния, Лесотехническия и Минно-геоложкия институти. Единствените други видими сгради са тези на Телеграфо-пощенското училище, което тогава още е било военизирано. Там, където сега са разположени огромния студентски град, Университетът за национално и световно стопанство и множество други сгради и институции, е голо поле. Това обяснява нежеланието на преподавателите от висшите училища, разположени в центъра на София, да преместват дейността си в Дървеница. Окончателното преместване на ТУ приключи чак след 1995 г., когато сградата до храма „Александър Невски”, започна наистина да се преустройва в художествена галерия.

Въведеният през 1964 нов учебен план за специалност Далекосъобщителна техника и увеличеният брой приемани студенти налагат съществено увеличение на състава на катедрата. Така последователно след конкурси са назначени инж. Христо А. Христов, бъдещ професор, ръководител на катедрата (1964), инж. Иван Ненов (1965) и инж. Валентин Найденов (1965).С новия учебен план са въведени три специализации (профи­ли) – Съобщителна техника, Технология и конструиране на радиоелектронна апаратура и Автоматика и телемеханика в ж.п. транспорт. На завършващите специал­ността се дава квалификация Електроинженер по Далекосъобщителна техника.

От 01.04.1966 г. доц. Васил Халачев става ръководител на катедра Радиотехника и съобщителна техника в МЕИ – Варна. За ръководител на катедрата е избран доц. Богдан Николов и е на тази длъжност до 1984 г.

Следващото нарастване на катедрата е през периода 1967-1968 г., когато последователно са назначени инж. Стефан Вълков (1967), инж. Георги Бичев (1968), инж. Павел Мерджанов (1968), инж. Пенчо Славейков (1968), инж. Димитър Аврески (1968) и инж. Георги Стоянов (1968).

През 1968 г. за студентите от специалност Далекосъобщителна техника е въведен нов профил – Предаване на данни. С него се предвижда задоволяване на бъдещите потребности на страната от специалисти по компютърни комуникации. За нуждите на това профилиране се създават три нови дисциплини: Теоретични основи на предаването на данни, Апаратура за предаване на данни и Системи и мрежи за предаване на данни.

През 1969 г. към катедрата се създава специалност Технология на радио­електронна апаратура, електронни елементи и интегрални схеми, преобразувана в профил Технология на радиоелектронната и съобщителна апаратура през 1974 г. Тази специалност завършват три випуска. Активно участие, наред с проф. Георги Савов, в организацията на специалността и в обучението (като хоноруван преподавател) взема и проф. Борис Йовчев.

През 1970 г. гл. ас. Иван Ненов е избран за доцент. През същата година в катедрата постъпват инж. Румен Пранчов и инж. Неделчо Неделчев, а през 1971 г. – инж. Здравко Хлебаров.

През 1971 г. доц. Богдан Николов е избран за професор. Той е бил зам.-декан (1965-1968) и декан (1968-1975) на ФРЕ, а през 1983 г. защитава голяма докторска дисертация.

През 1973 г. доц. Петър Дановски и доц. Георги Савов са избрани за професори.

През тези години в катедрата започва организирана научноизследователска и внедрителска работа по договори с предприятия и институти (Отраслова тематика) и с Държавния комитет за наука и висше образование (Ведомствена тематика). Първите 4 договорни теми в катедрата (1966-1968 г.) са свързани с разработки и изследвания за нуждите на автоматизацията на ж.п. транспорта, ръководени от проф. П. Дановски, проф Хр. Христов и доц. И. Ненов. През следващите години в тази област са успешно завършени и внедрени десетки други разработки, както се вижда от приложения в това издание списък.

РЕФОРМА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.  КАТЕДРА СЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА – 1973-1983 г.

От 1972 г. започва нова реформа на висшето образование в България и разработените нови учебни планове влизат в сила от учебната 1973/74 учебна година. Срокът на обучението на редовните студенти се намалява от 5 на 4.5 години, вкл. изработването на дипломната работа. Запазват се четирите профила на специалността, но впоследствие профил Предаване на данни се закрива, тъй като в страната дълги години не се явяват потребности от специалисти по компютърни комуникации. В новия учебен план са включени редица нови дисциплини, като Теория на сигналите, Електронни комутационни системи, Теоретични основи на радиосъобщителната техника, Миниатюризация и надеждност, Цифрови уплътнителни съобщителни системи и др. Направени са опити за преодоляване на наложилия се сепаратизъм в обучението на сродните специалности Радиотехника и Съобщителна техника, като са въведени няколко общи дисциплини, но за съжаление този сепаратизъм продължава да се задълбочава през следващите двадесет години.

През 1974 г. с решение № 159 от 07.08.1974 г. на Бюрото на Министерския съвет катедра Далекосъобщителна техника е преименувана на Съобщителна техника, а завършващите получават квалификация Инженер по радиоелектроника, специалност Съобщителна техника.

През същата година в катедрата постъпва к.т.н. инж. Борис Цанков, а гл. ас. Димитър Аврески се премества в кат. Изчислителна техника (след 1990 г. той работи в различни университети във Франция и САЩ). През 1975 г. в катедрата постъпва инж. Димитър Рашков.

През 1973 г. със заповед № 933/14.05.1973 на КНТПВО към катедрата е създадена Проблемна научноизследователска лаборатория “Интегрално-цифрови съобщителни системи” (ПНИЛ ИЦСС) с ръководител проф. д.т.н. Богдан Николов. В лабораторията последователно са назначени инж. Месроб Палабикян, и инж. Славян Сапарев (1974) (който по-късно става асистент), инж. Юлия Воденичарова (1975), инж. Красимира Николова (1976) и инж. Георги Гергов (1979). ПНИЛ ИЦСС има задачата да решава проблемите на цифровизацията и модернизацията на българската съобщителна мрежа и бързо се превръща в естествен център за научноизследователската работа на цялата катедра по тази тематика. През двадесетте години на съществуването на лабораторията в нея е извършена значима по обем и резултати изследователска работа по над 20 теми от ведомствения и отрасловия планове, подготвени и защитени са 5 кандидатски дисертации и десетки дипломни работи, а резултатите от изследванията са описани и публикувани в над 100 научни публикации.

През 1982 г. със заповед № Р-231-1/04.01.1982 на МНП и Министерство на транспорта е създадена Отраслова научно-изследователска лаборатория “Електронизация и автоматизация на ж.п. транспорта” с ръководител проф. Хр. Христов. На лабораторията е даден факултетен статут (към ФРЕ) и така от катедрата излиза екипът на проф. Христов. Съставът на ОНИЛ ЕАЖПТ постепенно се разширява и достига до 17 души през 1986 г., а лабораторията поема изследователски и внедрителски задачи за милиони левове. В нея са разработени и защитени 10 кандидатски и една докторска дисертации, подготвени са и са докладвани над 150 научни публикации и е работено по над 20 научноизследователски теми основно за нуждите на ж.п. транспорта. С особена значимост са внедрените Микрокомпютърна гарова централизация и Компютърна система за диспечерско управление с високоотговорни команди.

През 1973 г. к.т.н. Христо Христов е избран за доцент. След това той последователно е зам.-декан (1973-1975) и декан (1976-1983) на ФРЕ, ръководител на катедра „Съобщителна техника” (1984-1990), както и зам.-ректор на ТУ (1982-1984), а също зам.-министър на Министерството на науката и висшето образование (1989-1991) и Изпълнителен директор на Националната агенция по оценяване и акредитация (1996-2000).

През 1974 г. за доцент е избран ст. преп. Веселин Пейчев, през 1978 г. гл. ас. Валентин Найденов, през 1981 г. – гл. ас. Георги Стоянов и гл. ас. Боян Илиев, а през 1982 г. – гл. ас. Цветанка Славова.

През 1977 г. в катедрата постъпва к.т.н. инж. Радослав Даскалов, през 1978 – инж. Венета Атанасова, през 1981 г. – инж. Крум Нолев, а през 1983 г.  – инж. Сеферин Мирчев.

НОВИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ С ТРИСТЕПЕННА СТРУКТУРА. СПЕЦИАЛНОСТ СЪОБЩИТЕЛНА И ОСИГУРИТЕЛНА ТЕХНИКА И СИСТЕМИ – 1983-1987 г.

През 1983 г. се извършва нова реформа на висшето образование в България. Срокът на обучение става отново 5 години, като се въвеждат 3-степенна структура и професионални направления. Специалност Далекосъобщителна техника се преименува в Съобщителна и осигурителна техника и системи и тя е към професионалното направление Електроника и автоматика. Завършващите получават квалификация Инженер по електроника и автоматика, специалност Съобщителна и осигурителна техника и системи. В първата степен на обучение (първите 4 семестъра) студентите от всички специалности в направлението се обучават по общ учебен план. Във втората степен (пети до осми семестър) обучението е концентрирано вътре в специалността (при това е въведена новата дисциплина Основи на осигурителната техника, която осигурява теоретичен фундамент за профила Осигурителна техника и системи), а в третата степен (девети семестър) се предлагат голям брой специализиращи дисциплини, от които студентите си избират най-подходящите за бъдещата им работа. През тези години на планова икономика почти всички студенти знаят предварително къде ще работят, много от тях получават стипендии от бъдещите си работодатели и консултирайки се с тях, имат възможност да направят коректен избор на специализиращите дисциплини. Катедрата, от своя страна, също се консултира с потребителите на кадри относно набора и съдържанието на избираемите дисциплини. Чрез избор на двойка задължително-избираеми дисциплини студентите фактически избират един от четирите профила Уплътнителни съобщителни системи, Комутационни съобщителни системи, Осигурителна техника и системи и Конструиране и технология на електронна апаратура (през 1988 г. този профил се превръща в специалност и за нея отговаря новооткритата катедра Технология на електронното производство). Другите три дисциплини са свободно-избираеми и списъкът им ежегодно се обновява. Голяма част от тях, както и голям брой дипломни работи се водят от видни специалисти от индустрията и от отрасловите институти. Може да се каже, че периодът на осемдесетте години е период на най-активно и плодотворно сътрудничество на катедрата с външни организации – РЕСПРОМ, ИНКОМС, Научноизследователски институт по съобщенията (НИИС), Институт по съобщителна промишленост (ИСП), Институт по радиоелектронни технологии (ИРЕТ), Слаботоков завод “Ворошилов”, Завод и Филиал на Институт по съобщителна промишленост – Благоевград, Технологичен институт по автоматика, телемеханика и съобщения в ж.п. транспорт и др. Някои от тези организации (РЕСПРОМ, ИНКОМС, ЗСТ – Благоевград) превеждат на катедрата значителни суми, с които се закупува модерно оборудване и голям брой персонални компютри. Други (ИСП и ИСП – Благоевград) пък предоставят разработени от тях съобщителни апаратури.

Между избираемите дисциплини катедрата предлага и успешно води на английски език и дисциплината Modern Telecommunication Systems.

На 16.06.1984 г. за ръководител на катедрата е избран проф. Христо Христов, а за зам.-ръководител – доц. Георги Стоянов.

През 1984 г. в катедрата постъпва като асистент инж. Красимир Гюров, през 1986 – инж. Валентин Радев, инж. Пламен Радев и инж. Михаил Михов, а през 1987 –  инж. Николай Николов. През 1984 г. доц. Стефан Вълков е избран за професор в кат. Електронна техника (след 1991 г. той живее и работи във Франция), а през 1985 г. гл. ас. Славян Сапарев се премества във филиала на ТУ в Пловдив.

Във връзка с нарастването на потребностите на Съобщителната промишленост от научно-приложни разработки за внедряване в производството, към катедрата през 1986 г. (Заповед № РД-09-468/16.06.1986 на МНП и РЕСПРОМ) е открита Отраслова научноизследователска лаборатория “Процесорно управление на комутационни системи” (ОНИЛ ПУКС) с ръководител доц. Борис Цанков. В нея през 1987 г. са назначени мат. Евелина Пенчева, инж. Росица Голева и Мариана Дашинова (Недялкова), а през 1988 – инж. Димитър Атамян. В лабораторията се разгръща много активна научно-изследователска работа по общо 8 отраслови и ведомствени теми, разработени са и са защитени успешно 9 кандидатски дисертации и голям брой дипломни работи, подготвени са и са публикувани над 100 научни работи. През 1986 г. катедрата за първи път празнува кръгла годишнина – 40 години от създаването й. По този повод един цял брой на списание „Електропромишленост и приборостроене” (сегаш­ното "Електротехника и Електроника" ­– „Е+Е”) е посветен на годишнината и в него са публикувани статии на автори от катедрата, както и исторически бележки. Корицата на този брой е показана в настоящия текст.През 1985 г. за доценти са избрани гл. ас. Борис Цанков и гл. ас. Георги Бичев, а през 1987 г. – гл. ас. Павел Мерджанов. През 1986 г. доц. Бичев е избран за зам.-декан на ФРЕ.

Осемдесетте години се помнят и с най-големия брой докторанти, обучавани в катедрата. През 1987 г., например, в катедрата е имало зачислени 21 докторанти, от които 8 редовни и 6 чуждестранни. През някои години този брой е бил и над тридесет.

 През 1988 г. доц. Христо Христов защитава голяма докторска дисертация, а през 1989 г. той е избран за професор.

ФАКУЛТЕТ И ШИРОКОПРОФИЛНА СПЕЦИАЛНОСТ КОМУНИКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ – 1987-2000 г.

С разпореждане №2411/11.03.1987 г. на Бюрото на Министерския съвет ФРЕ се разделя на два факултета: Факултет по комуникационна техника и технологии (ФКТТ) и Факултет по електронна техника и технологии (ФЕТТ). В състава на ФКТТ влизат катедри Радиотехника, Съобщителна техника, Физика и създадената през 1988 г. Технология на електронното производство (ТЕП). Пръв декан на ФКТТ е доц. Ангел Ангелов, а след 1991 г. – доц. Емил Алтимирски. През 1991 г. за зам.-декан е избран доц. Павел Мерджанов. В новата катедра ТЕП отиват 8 преподаватели от катедра Съобщителна техника – цялото направление Технология и конструиране на радиоелектронна апаратура, както и едноименният профил на специалност Съобщителна и осигурителна техника и системи.

На 12.12.1989 г. за ръководител на катедрата е избран доц. Борис Цанков, а за зам.-ръководител – доц. Георги Стоянов.

През 1989 г. в катедрата постъпва инж. Владимир Пулков, през 1990 г.- инж. Златка Вълкова, а през 1991 г. – к.т.н. инж. Ташко Николов. Съставът на катедрата обаче постоянно намалява, тъй за няколко години се пенсионират проф. Б. Николов, проф. П. Дановски, проф. Г. Савов, доц. В. Пейчев, гл. ас. Хр. Ганев, напускат доц. Е. Емануилов, ас. З. Хлебаров, ас. Н. Николов и ас. Крум Нолев, а проф. Христов, доц. Неделчев и доц. Ненов се преместват във ВНВТУ “Т. Каблешков”. Като се отчетат и 8-те прехвърлени в катедра ТЕП преподаватели, се оказва, че за няколко години катедрата е намаляла наполовина и намалението до голяма степен е за сметка на хабилитирани преподаватели. Освен това след 1990 г. спира обявяването на конкурси за аспиранти (редовни и задочни) и с това се прекъсва притока на млади и амбициозни хора, които са основната движеща сила в научноизследователската и главен резерв в преподавателската работа на всяка катедра по света. Така през 1996 г. в катедрата вече няма нито един аспирант, а в целия университет те се броят на пръсти.

От 1992 г. започва поредната реформа на висшето образование, която трябва да отчете и коренно променената обстановка в страната – преход към пазарно ориентирана икономика, тежко и постоянно влошаващо се състояние на предприятията-потребители на инженерни кадри, безработица и несигурност за новозавършващите инженери. При тези условия се налага отказ от тясно специализирана подготовка на младите инженери (готвени за конкретно предварително известно работно място). Съзнавайки това, колективът на ФКТТ (до голяма степен по инициатива на катедра Съобщителна техника) разработва нови учебни планове за широкопрофилна специалност Комуникационна техника и технологии, която обединява старите три специалности, обучавани във факултета. Студентите от тази специалност изучават общи дисциплини през първите 5 семестъра, след което се разпределят в три специализации: Радиокомуникационна техника, Телекомуникационна техника и Технология и мениджмънт на електронното производство. В следващите семестри се изучават също голям брой общи дисциплини, а тези, които са специфични за дадена специали­зация, се изучават обобщено от другите две специализации. Така студентите от специализация Радиокомуникационна техника изучават дисциплина Телекомуникации, а тези от Телекомуникационна техника – Радиокомуникации. Ето защо специализации­те могат да се разглеждат като “плитки” и завършващите имат много по-големи шансове за намиране на работа в голям брой сродни области. Същевременно се предоставят възможности за по-тясна специализация, като в последните семестри (осми и девети) се предлагат голям брой изборни дисциплини, чрез които студентите могат да си оформят една или друга по-тясна специализация в зависимост от интересите и плановете за бъдещата им реализация. Срокът на обучение е 5 години, като през десетия семестър се подготвя дипломна работа. Катедра Съобщителна техника отговаря за обучението на специализация Телекомуникационна техника. В съответствие с действащия тогава Закон за висшето образование обучението се провежда в две форми – редовна и задочна. Редовното обучение трае 5 години, задочното – 6 години, а задочното за вече завършили полувисш институт студенти – 5 години.

През 1992 г. колективът на катедрата участва успешно в конкурс за финансиране по проект ТЕМПУС и започва работа по тема JEP3841 “Университетско обучение по телекомуникации в България” заедно с колеги от Университети в Дания, Германия и Гърция. Контрактор на проекта е проф. Вили Иверсен (Датски технически университет), координатор – доц. Б. Цанков и директор – Пл. Радев (до 1994 г.) и Евелина Пенчева (1995 г.). Освен че са разработени новите учебни планове и програми, в резултат на работата по проекта са закупени компютри, лабораторни макети и оборудване, книги и софтуер за много милиони левове (това в години, през които катедрата не е получавала практически никакви средства за оборудване от държавата), повечето преподаватели от катедрата са прекарали от 4 до 12 седмици във всеки от чуждестранните университети и 20 студенти след конкурс са изпращани за по три месеца там да подготвят дипломните си работи. В работата по проекта активно участие взимат и колеги от другите катедри на ФКТТ. Ползата от този проект несъмнено е огромна и тя се чувства силно през следващите 10 години.

От 01.05.1993 г. за ръководител на катедрата е избран доц. Георги Стоянов, който бива преизбиран на този пост за няколко последователни мандата до 2007 г. За зам. ръководител е избран доц. Павел Мерджанов.

През 1993 г. асистент в катедрата става последният редовен аспирант инж. Георги Илиев, а през 1995 г. – инж. Венера Димитрова. От 01.01.1996 г. отново редовен член на катедрата става проф. Хр. Христов.

През 1996 г. гл. ас. Сеферин Мирчев е избран за доцент, а през 1997 за доцент е избрана гл. ас. Евелина Пенчева, а като редовен асистент постъпва инж. Радослав Цветков.

През 1996 г. катедрата празнува 50-годишния си юбилей и за целта е подготвена и издадена юбилейна книга, чиято корица е показана в този текст.

През 1998 г. за извънредни доценти са избрани доц. Иван Узунов от Смартком и доц. Стоян Рабов от НИИС, а като редовен асистент постъпва инж. Румен Танев.

През 1999 г. доц. Сеферин Мирчев е избран за заместник декан по научната част във ФКТТ, а доц. Георги Стоянов и доц. Павел Мерджанов са преизбрани за ръководител и зам. Ръководител на катедрата.

За съжаление, през 1995 г. катедрата напускат гл. ас. Пл. Радев и гл. ас. В. Радев и се пенсионира доц. Цветанка Славова. С наличните 18 преподаватели катедрата трудно покрива големия брой дисциплини, за които отговаря, много преподаватели имат удвоено натоварване и същевременно разра­ботват нови дисциплини, и работят по дисертациите си. Тъй като финансиране по отраслова и ведомствена тематика в областта на комуникациите практически не съществува, преподавателите често са принудени да се занимават с несвойствени дейности, за да повишат ниските си доходи. Това несъмнено е най-трудния период както за катедрата, така и за висшето образование в страната. При тези условия изглеждат наистина учудващи добрите резултати от преподавателската, научно-изследователската и публикационната работа на катедрата през онези години.

От друга страна, в условията на тежка икономическа криза в онези години, телекомуникациите са един от малкото отрасли, в които постъпва сериозно финансиране (главно от международни финансови институции). Това, заедно с нарастващата телекомуникационна грамотност и осъзнаването на потребностите от модерни телекомуникационни услуги в бизнеса и бита, както и протичащото тогава в цял свят революционно разрастване и модернизиране на комуникациите, прави новата специалност Комуникационна техника и технологии една от най-желаните от студентите. Специализация Телекомуникационна техника от своя страна пък е най-желаната от трите специализации във ФТК (през 1994 г. средно 65-70% от студентите в пети семестър пожелават на първо място тази специализация). Допълнително обяснение за това е и високият авторитет на катедра Съобщителна техника. Преподавателите от катедрата осъзнават, че това е свързано и с нарастващи задължения, необходими за поддържането на този авторитет и за оправдаване на очакванията на студентите. Изискванията към преподавателите нарастват и във връзка със започналата тогава тоталната цифровизация на съобщенията в страната, както и с приватизацията на телекомуникациите и появата на нови оператори с по-високи изисквания към специалистите, които те ще наемат. Новите комуникационни услуги, които започват постепенно да се предлагат и у нас, изискват и знания в нови области, като интегрална оптика, мултимедии, интелигентни мрежи, нови методи за предаване и комутация, адаптивна цифрова обработка на сигнали и др. Катедрата е едно от малкото места в страната, в което през този период се правят научни изследвания, преподават се и се обсъждат проблемите както в тези области, така и в редица нови за онова време направления, като развитието и приложението на компютърните комуникации (LAN, MAN, WAN), цифровите (GSM, UMTS и 3G) мобилни клетъчни мрежи и др. По цялата тази тематика се подготвят дисертации (от членове на катедрата) и дипломни работи, резултатите се публикуват и докладват на най-високи форуми. Постепенно се изграждат и поддържат много добри взаимноизгодни отношения с новите български фирми, занимаващи се с телекомуникации, както и с представителствата на големи западни фирми у нас, като Ериксон, Алкател, Сименс, Нокиа и др. Същевременно катедрата поддържа отлични отношения и с Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД), Българската телекомуникационна компания (БТК), Института по съобщителна промишленост (ИСП) и Научно-изследователския институт по съобщенията (НИИС). Представители на катедрата участват в Консултативния съвет по Далекосъобщения към Ръководството на БТК, в Съвета по образование и квалификация на персонала в БТК, в Научния съвет на НИИС, в Управителния съвет на Съюза по електроника, електротехника и съобщения, в организационните комитети на националните научни форуми по комуникации и електроника.

Може да се каже, че катедрата успява да излезе с неголеми поражения от тежката икономическа криза и инфлация, които сполетяват страната през 1996-98 г., но за това са били нужни неимоверни усилия от страна на всички членове на катедрата, които в някои моменти трябва да оцеляват със заплати от под 10 долара на месец.

РЕФОРМА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. ВЪВЕЖДАНЕ НА БАКАЛАВЪРСКО, МАГИСТЪРСКО И ДОКТОРСКО ОБУЧЕНИЕ – 2000-2007 г.

След 1989 г. висшето образование в България претърпява значителна транс­формация чрез бързо преминаване от свръх-регулиране към академична и институцио­нална автономност на висшите учебни заведения (1990 и 1995 г.), преустройство на моделите на управление на висшите учебни заведения (1999 г.) и въвеждане на финансиране, обвързано с броя записаните студенти (1999 г.). Участието на България в Болонския процес след 1999 г. доведе до въвеждането на три-степенна структура на висшите образователни степени (бакалавър, магистър и доктор), до институционална реорганизация и укрепване на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), и встъпването й в членство в Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование и в Европейския регистър по осигуряване на качество във висшето образование.

През 2000 г. се приемат изменения в Закона за висшето образование за приемане на студенти във висшите училища на Република България в три степени на обучение: „Бакалавърска”, Магистърска”, и „Докторантска”. През 2000 г. във ФКТТ се разработват два нови учебни плана – за обучение в образователно-квалификационна степен „Бакалавър” със срок на обучение 4 години и за обучение в образователно-квалификационна степен „Магистър” със срок на обучение 2 години.

Бакалавърът по телекомуникации трябва да има базова широкопрофилна подготовка в областта на телекомуникациите, да притежава способност чрез самоподготовка да усъвършенства знанията и уменията си, да има добра езикова култура, да владее компютърни технологии и поддържа подготовката си на нивото на съвременните изисквания на информационното общество. Получаването на бакалавърска степен по телекомуникации е свързано с придобиване на знания и умения за работа, за проектиране, производство, поддръжка, експлоатация, инженеринг и техническо осигуряване на комуникационни компоненти, възли, устройства, системи и мрежи.

Получаването на магистърска степен по телекомуникации изисква знания и умения за работа като изследовател, проектант, конструктор, преподавател, консултант. Магистър-инженерът от специалност Телекомуникации трябва да има знания, които са база за разработване и прилагане на нови идеи, включително в контекста на научно изследване. Той трябва да получи задълбочена фундаментална подготовка в областта на телекомуникациите, да има солидна компютърна и езикова култура, да познава съвременните научни изследвания и новите телекомуникационни системи, да притежава умения да се самоусъвършенства и повишава своята квалификация. Той трябва да може да разработва, изследва, проектира и конструира телекомуникационни системи и мрежи, използвайки съвременни средства, да познава начините и средствата за автоматизация и контрол на комуникационни системи, методи за разработка, технологично осигуряване и измерване на параметрите на съвременните комуникационни системи, както и методите за кодиране, декодиране и защита на информацията, методи за цифрова обработка на сигнали, аудио и видеотехнологии и основни положения от законодателството, третиращо телекомуникациите и пренасянето на информация с помощта на технически средства.

През 2000 г. в рамките на новите учебни планове в катедра Съобщителна техника се съставят нови учебни програми, които отразяват спецификата на областта. Съгласно новите учебни планове профилирането на студентите в бакалавърския курс започва от VII семестър. В катедрата студентите получават знания в областта на информационните технологии в телекомуникациите, транспортните системи и комутационните системи, надеждност и сигурност в комуникациите, телетрафично инженерство и мобилни мрежи. В VIII семестър се въвеждат множество избираеми дисциплини, които дават възможност на студентите в съответствие със своите потребности и интереси да придобиват нови знания и възможности в съответната област.

През 2000 г. д-р Владимир Пулков е избран за доцент, а в катедрата постъпват като асистенти инж. Георги Балабанов и инж. Венцислав Трифонов. Следващата година като асистент е назначена инж. Павлина Колева, а през 2002 г. към колектива на катедрата като асистенти се присъединяват инж. Камелия Николова и инж. Ивайло Атанасов. Почти целият съставът на катедрата през 2001 г. е показан на следващата снимка.

През 2001 г. се пенсионира доц. Валентин Найденов. През 1999 г. напуска ас. Р. Цветков, а през 2001 г. – ас. Р. Танев. През 2001 г. Академичният съвет на ТУ спира практиката на назначаване на извънредни доценти и така катедрата изгубва двама много добри преподаватели – доц. Иван Узунов и доц. Стоян Рабов. Това нанесе големи загуби на обучението, тъй като тези извънредни доценти освен високо ниво на експертиза носеха в катедрата и специализирано оборудване, което университетът никога нямаше да купи и студентите практикуваха с него сложни операции като заваряване и измерване на оптични влакна, измервания с рефлектометри, програмиране на сигнални процесори и измерване на получените с тях устройства и др. Намаляването на състава на катедрата води до значително претоварване на преподавателския състав. Една от причините за това е и прекалено големият брой дипломанти, които трябва да бъдат ръководени (става невъзможно да се намират външни ръководители и рецензенти при много ниските хонорари, които университетът заплаща за тези дейности). Броят на дипломантите преди 2001 г. нараства много поради съвпадане на дипломното проектиране за студенти от 5-годишния курс на обучение и студенти от бакалавърския курс, а след 2001 г. – на дипломантите от бакалавърския и магистърския курс. Катедрата своевременно внася предложение да се спази изискването на Закона за висшето образование и дипломирането на завършващите бакалаври с по-нисък успех от следването да става чрез държавен изпит. Тази идея, по неясни съображения, е категорично отхвърлена от ФС на ФКТТ и от АС на ТУ. За да поеме катедрата цялостния товар по дипломирането се налага някои колеги да имат по 10-20 дип­ломанта годишно. Застъпването на стария и новия учебни планове е свързано с голямо (за някои колеги – удвоено) натоварване на преподавателите. Така през учебната 2002/2003 г. в катедрата са взети общо 12884.5 часа, от които 5921.9 часа са наднормени. Средният коефициент на натоварване на преподавател 1.9, като за някои от преподавателите коефициентът на натоварване е значително по-висок. Независимо от този факт, обучението в катедрата е на ниво и преподавателите влагат всичко от себе си, за да предложат на студентите качествено образование, съответстващо на стандартите на най-добрите световни университети.

През учебната 2002/2003 г. успешно стартира магистърското обучение. Катедрата обучава 50 студента в специализация “Телекомуникационни мрежи”.

През 2004 г. се дипломира първи випуск бакалаври, заедно с последен випуск магистри от стария 5-годишен курс – общо около 140 студенти, 2/3 от които получават званието “Инженер-бакалавър по комуникационна техника и технологии”, а останалите – званието “Инженер-магистър по комуникационна техника и технологии".

Постепенно нараства броя на докторантите в катедрата – през 2004 г. се обучават девет редовни и трима задочни докторанти, които работят по актуални проблеми в областта на телекомуникациите. Тази бройка се запазва в общи линии и през следващите години.

На базата на сътрудничеството с Докторантското училище в Университета „Тохоку”, Сендай, Япония в катедрата пристигат на специализация японски докторанти – двама души през 2005 г., един през 2006 и един през 2011. Те участват активно с презентации и дискусии в работата на научния семинар на катедрата, изнасят презентации и в други катедри и факултети и престоят им е от взаимна полза както за тях, така и за младите преподаватели в катедрата, с които те работят.

Към 2005-2006 г. започват да се наблюдават и някои несполуки с новите бакалавърско и магистърско обучения. Катедрата отговаря напълно за 3 задължителни дисциплини от бакалавърския учебен план и частично (води лекциите на един от двата потока) – за други 3. Тя отговаря също за 5 задължително-избираеми и за 6 свободно-избираеми дисциплини. Преподавателите полагат огромни усилия то да започне и да се провежда успешно. За съжаление в това обучение има вградени недостатъци, които не могат да бъдат елиминирани с никакво старание. Огромен проблем е воденето в един и същи семестър на дисциплини, които задължително трябва да се изучават в последователни семестри. Така в четвърти семестър едновременно се четат “Сигнали и системи”, “Комуникационни вериги” и “Цифрова обработка на сигнали”, а те гносеологично трябва да следват една след друга, защото всяка предна обслужва следващите. Същевременно, когато се четат тези 3 дисциплини, половината от студентите още не са положили успешно изпита си по “Теоретична електротехника”, познанията по която са задължително необходими, за да бъдат разбирани трите дисциплини. Получава се също така, че задължително-избираемите дисциплини по същество не са избираеми, защото даден студент е длъжен да слуша цялата група дисциплини, свързани с някой от трите профила. Трудно се създава традиция за бързо и динамично обновяване на предлаганите свободно-избираеми дисциплини и на практика се предлагат едни и същи дисциплини.

Доста проблеми възникват и с магистърското обучение. Катедрата отговаря за половината от обучението по две задължителни дисциплини от магистърския план и за цялостното обучение по 10 избираеми дисциплини (за специализация “Телекомуника­ционни мрежи”). Учебният план за магистърското обучение е добър, защото съответства по съдържание на подобни курсове в много университети по света, но е често критикуван от студентите, които имат най-разнообразни идеи, представи и очаквания за това обучение. Изключително тежък проблем при магистърското обучение е много ниската посещаемост на лекции – от порядъка на 10-15%. Почти всички студенти от магистърския курс работят на пълен щат (оправдавайки се, че нямат средства да заплащат обучението си), не посещават лекции и имат сравнително пренебрежително отношение към лабораторните и семинарните занятия. Университетът не се осмели през тези години да въведе ясни правила за това, максимално колко часа в седмица има право да работи на щат един редовен студент и тази норма да се договаря с подпис на студента.

Вторият голям проблем при магистърското обучение е липсата на условия за самостоятелна работа на студентите, характерна за това обучение в цял свят. Те би следва да имат работни места в катедрата, да  бъдат част от катедрените групи, да из­вършват изследователска и проектантска работа и да публикуват доклади и статии. За момента това се оказва невъзможно по три причини: (а) много голям брой студенти, за които факултетът категорично не би могъл да осигури работни места; (б) голяма заетост на студентите, работещи на пълен щат; (в) липса на готовност в катедрите да работят по този начин със студентите-магистри – преподавателите са изключително претоварени с учебна работа и с ангажименти на други места (за осигуряване на препитанието си), за да могат да намерят време за ежедневна индивидуална работа със зачислените им студенти. Материалната база в катедрите също е в недобро състояние.

Третият проблем е много ниската усвояемост на средствата от таксите за обучение, плащани от студентите-магистри. Съществуващата тромава система на търгове забавя с години и даже осуетява закупуването на лабораторно оборудване с парите, събрани от таксите за обучение. Към това се добавя и          много ниският процент (около 35%) от средствата, получени от такси, който се предоставя на обучаващите факултети. В някои ВУЗ в страната този процент достига 70 и даже 90%.

Междувременно са разработени учебни планове за допълващо (изравнително) платено обучение на професионални бакалаври, завършили други специалности и учебни заведения по специалности както от професионалното направление: 5.3. Кому­никационна и компютърна техника (срок на обучение 1 г.) така и по специалности от професионални направления: 5. Технически науки. 4. Природни науки, математика и информатика, 1. Педагогически науки, 2. Хуманитарни науки, 3. Социални стопански и правни науки, 9. Сигурност и отбрана (срок на обучение 1 г.). Целта на това обучение е подготовката на тези специалисти за обучение по нашите магистърски програми. Тази форма на обучение е много успешна, но интересът към нея постепенно намалява особено след като Колежът по телекомуникации и пощи става висше училище и впоследствие – университет.

Сериозни проблеми започват да се наблюдават и със задочното обучение. Катедрата традиционно е обучавала много голям брой задочници (в някои години броят им се е изравнявал с този на редовните студенти). Старата система на задочно обуче­ние, при която студентите представяха документ, че работят в областта на Съобщител­ната техника, не съществува вече 15 години. Заетостта на задочниците след промените обикновено няма нищо общо с комуникациите и тези студенти често не са в състояние да се подготвят и да разбират преподавания материал. Нещата се влошават още повече поради променените условия за получаване на отпуск от частни работодатели за посещаване на очни занятия. Така задочното обучение вече не може да изпълнява замислените едно време функции и нищо не може да оправдае съществуването му. В катедрата и факултета се оформя болезненото предложение за закриване на старите форми на задочно обучение и евентуалната му замяна с различни дистанционни форми. Това предложение скоро се приема, но то води и до съществено намаляване на студентите и на учебните часове.

През 2002 г. доц. Георги Стоянов е избран за професор.

През 2003 г. доц. Владимир Пулков е избран за заместник декан по учебната част на ФКТТ. а проф. Георги Стоянов е преизбран за ръководител със зам. ръководител Евелина Пенчева. Същата година д-р Георги Илиев е избран за доцент.

През 2005 г. се пенсионира доц. Г. Бичев, през 2006 г. – доц. П. Мерджанов, а през 2005 г. в катедрата постъпва като асистент инж. Марио Иванов.

През 2006 г. гл. ас. Александър Ценов е избран за доцент.

Съставът на катедрата през тези години се стабилизира на 23-24 души. Така, през 2005 г. катедрата се състояла от 24 човека – 21 от тях са научно-преподавателски състав (от които двама професори и шест доценти) и трима са служители (секретар и двама техници). Почти пълният състав е показан на следващата снимка.

ФАКУЛТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ. КАТЕДРА КОМУНИКАЦИОННИ МРЕЖИ – 2007-2010 г.

През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз. От висшето образование се очаква да произвежда кадри, които притежават високо ниво на умения, необходими в условията на бързо развиваща се икономика, основана на познанието, и по-лесно да се адаптират към променливите нужди на пазара на труда. Факт е, че инвестицията в ефективно висше образование повишава способността на държавата да създава водещи иновации. Висшето образование и изследователската дейност са сред ключовите основи на европейската интеграция – чрез осигуряване на умения и познания, които допринасят за мобилността на работната ръка и чрез участие в Болонският процес и в Европейското изследователско пространство.

През 2007 г. декан на ФКТТ става доц. Владимир Пулков, който успешно остава на този пост два последователни мандата, а за ръководител на катедрата е избран доц. Сеферин Мирчев със зам.-ръководител – доц. Александър Ценов.

През 2008 г. Факултетът по Комуникационна техника и технологии е преименуван във Факултет по Телекомуникации (ФТК), обучаващ студенти по специалност Телекомуникации. Катедра Съобщителна техника при това положение не може да запази името си, защото преведено на английски език то съвпада с новото име на факултета. Ето защо тя е преименувана на Комуникационни мрежи, макар че това наименование не включва доста от областите, които са обект на дейност на катедрата. Същата година е приет нов учебен план за магистри с продължителност на обучение 1,5 година (3 семестъра), като третият семестър е за подготовка на дипломна работа.

През 2008 г. доц. Борис Цанков, а през 2010 г. – доц. Евелина Пенчева са избрани за професори. През 2009 г. доц. Иван Узунов, който от 1985 г. активно сътрудничи на катедрата и от 1998 до 2001 г. работи в нея като Извънреден доцент, е назначен като редовен доцент. Същата година гл. ас. Ивайло Атанасов е избран за доцент, а през 2010 г. в катедрата постъпват като асистенти инж. Кирил Късев и инж. Мария Ненова.

През 2006 г. Хюлет Пакард – България провежда конкурс за преподаватели, които да водят занятия по програми на фирмата в лаборатории, обзаведени от нея. След успешното представяне на гл. ас. Димитър Атамян и гл. ас. Росица Голева фирмата организира Център за обучение в лаборатория 1457, а по-късно и в лаб. 1461, където се провежда обучение по „HP Unix System Administration, Storage Networks, Cloud Computing“ и „HP UNIX системно и мрежово администриране на операционни системи и сървъри” в сътрудничество с HP International Institute of Technology, HP България. През 2007 г. първите 60 души от факултета от бакалавърската и магистърската програма завършват това обучение и то става популярно и желано в годините след това.

През 2008 г. швейцарската фирма R&D сертифицира университета и доц. Пулков и гл. ас. Атамян за изграждане на структурни активни и пасивни кабелни мрежи и за фирмено обучение в тази област. За целта фирмата модернизира и обнови лаборатория 1458, като там продължават да се водят и занятия по Комуникационни мрежи и терминали. Същата година стартира обучението по програмата за професионална подготовка с фирма „Евроком” и успешно завършват първите курсове по „Кабелен интернет” и „LAN”. Провежда се обучение и по „VoIP”, „Кабелна телевизия” и „Оптични мрежи”. В обучението участват преподавателите от катедрата доц. В. Пулков, доц. Е. Пенчева, доц. И. Атанасов, гл. ас. Р. Голева, гл. ас. Д. Атамян, гл. ас. В. Трифонов, гл. ас. К. Николова и ас. К. Късев.

Също през 2008 г. факултетът подготвя и провежда успешно с организацията на студентите от Европейския съюз BEST лятна школа по „Телекомуникации”. В школата са поканени за участие и успешно провеждат занятия на английски език доц. Б. Цанков, доц. В. Пулков, гл. ас. Р. Голева, гл. ас. Д. Атамян и ас. К. Късев. Участват над 20 студенти от 17 страни както и над 20 български студенти, макар и занятията да се провеждат в края на август и началото на септември.

На територията на кат. Комуникационни мрежи се открива Иновационна лаборатория по телекомуникации към Технически университет-София, финансирана от и работеща по проекти на българския мобилен оператор МТел. В лабораторията работят студенти, проф. Пенчева, проф. Атанасов, гл. ас. Балабанов.

През 2008 и 2009 г. фирма МТел организира и провежда със студенти от катедрата  цикъл от 5 лекции от така наречения майсторски клас.

Катедрата продължава активното си сътрудничество с водещи фирми, доставчици на оборудване у нас, като „Телелинк”, „Хюлет Пакард” – България, “Смартком”, БТК, „Глобул”, “Мобилтел”, Плесио Компютърс, R&M – Швейцария, “Алкател”, “Сименс”, и др. Поддържат се и се създават непрекъснато нови контакти с редица университети и институти в Европа.

През 2010 г. се актуализира учебния план за образователно-квалификационна степен „Бакалавър”. Същата година се приема нов учебен план за образователно-квалификационна степен бакалавър на специалността “Телекомуникационно инженерство” (четиригодишен курс), обучението се провежда на английски език.

РЕФОРМА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ – 2010 г.  НОВ ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ

През 2010 г. се провежда поредната реформа във висшето образование. Приема се нов закон за израстване на академичния състав и придобиване на научни степени (Закон за развитието на академичния състав в Република България, който замества Закона за научните степени и научните звания), премахва се съществуващата дотогава Висша Атестационна Комисия (BAK) и се прекратява функционирането на Специализирания научен съвет по Радиоелектроника и комуникационна техника (РЕКТ), в който дълги години участват членове на катедрата. Вместо от тях, конкурсите ще се провеждат от журита, назначени от ректорите на съответните университети (академичните звания се присъждат само за конкретен университет), изчезва академичната длъжност „старши асистент”, а „гл. асистент” също се избира от научно жури, като кандидатът задължително трябва да притежава образователната и научна степен „доктор”. Асистентите се назначават със срочен договор до 4 години и ако лицето не получи междувременно степента „доктор”, се освобождава. Участниците в конкурс за академичните длъжности „доцент” и „професор” са длъжни да представят монографични трудове (независимо от притежаването на степен „доктор”) или равностойни на тях публикации. Въвеждат се ограничаващи пропорции за бройките заемани академични длъжности в звената. Така, в ТУ съотношението между асистенти, гл. асистенти, доценти и професори в катедрите трябва да бъде в границите от 1:2:4:1 до 1:3:3:2, т.е. асистенти от 11,2 до 12,5%, гл. асистенти  – 25-33,3%, доценти – 33,3 до 50% и професори – 12,5 до 22,2%. Всеки университет въвежда със свой правилник и минимални изисквания за всяка конкурсна длъжност. Това са изключително големи промени и трябва да минат години, за да се видят всички положителни и отрицателни резултати от тях. За изминалите 5 години промените в катедрата са както следва: през 2010 г. катедрата се състои от 24 човека – 21 от тях са научно-преподавателски състав, включващ двама професори, осем доценти и 11 гл. асистенти. През 2015 г. катедрата се състои от 21 човека – 18 от тях са научно-преподавателски състав включващ четирима професори и осем доценти, 2 главни асистенти и 4 асистенти. Главните асистенти, които не са защитили докторски дисертации през този период, са преназначени за асистенти със срочни трудови договори.

През 2011 г. ръководител катедра Комуникационни мрежи става доц. Георги Илиев, а зам. Ръководител – доц. Златка Вълкова-Джарвис. През същата година доц. В. Пулков е избран за професор, а проф. Б. Цанков се пенсионира. Пенсионира се и технически сътрудник П. Коцев, на чието място е назначен инж. Марин Маринов.

През същата година се актуализира магистърският учебен план на специалност „Телекомуникации” и се приема нов учебен план на специалността “Иновативни комуникационни технологии и предприемачество” за съвместно обучение с Университета в Алборг, Дания. Този учебен план е със срок на обучение 2 г., като първата година обучението се провежда в ТУ-София, а втората година в Университета в Аалборг. След завършване на обучението студентите получават две дипломи – една български и една датска. През 2014 г. приключва обучението на първия випуск студенти по този план и оценката за програмата е много висока. Обучението на следващите випуски продължава.

През 2012 г. Факултетът по телекомуникации спечели ПРОЕКТ BG051PO001-4.3.04-0053 „ПРОГРЕС-ФТК: Платформа за пеРсонализиране на Обучението с Гаранция за Растеж и Ефективно Самоусъвършенстване във Факултета по Телекомуникации”, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. В рамките на този проект участват много преподаватели и са разработени електронни курсове по учебни програми от бакалавърския и магистърския учебни планове и за нуждите на трите мобилни оператора. Курсовете са налични в платформата Moodle.

През 2012 г. доц. Г. Илиев е избран за професор, а проф. Г. Стоянов и доц. И Узунов се пенсионират.

През 2013 г. са обновени учебните планове за допълващо обучение, описани в т. 1.8, а след прекъсване от 1 година и 10 месеца е възстановен Научният семинар към катедра Комуникационни мрежи. Основната цел на Научния семинар е да съдейства за развитието на научноизследователската дейност на докторантите и членовете на катедрата и да оказва методична помощ, свързана с изготвяне и представяне на научни публикации.

Като част от отговорностите на семинара е провеждането на заседания поне веднъж на тримесечие с цел представяне и обсъждане на научните изследвания на редовните докторанти и задочни докторанти, на които предстои атестиране.

С решение на КС от 30.03.2015 г. са предприети мерки за подобряване на работата на Научния семинар, като е избрана комисия в състав – доц. д-р Мирчев, проф. д-р Пулков, проф. дтн Пенчева и доц. д-р Колева, които да предложат изменения в правилата за работа. С решение на КС от 01.06.2015 г. е прието веднъж годишно да се докладват научни резултати, публикации, тенденции в развитието на следните подобласти (научни направления, докторантски програми):

· Сигнали и системи, цифрова обработка на сигнали

· Комуникационни мрежи, транспортни технологии

· Комуникационни мрежи, комутационни технологии и телетрафично инженерство.

· Комуникационни мрежи, приложения, услуги и управление

· Надеждност и сигурност в информационните технологии

През 2013 г. доц. Ивайло Атанасов е избран за професор, а в катедрата е назначен за асистент инж. д-р Васил Щерев за нуждите на Технологично училище „Електронни системи”. През същата година като инженер поддръжка постъпва инж. Васил Бандеров.

През 2014 г. проф. Евелина Пенчева защитава дисертация и придобива научната степен доктор на науките.

През 2013-2014 по ПРОЕКТ BG051PO001-3.1.07-0048 „Актуализиране на учебните планове и програми на специалностите във ФЕТТ, ФТК и МТФ на ТУ-София и създаване на нова съвместна магистърска специалност в съответствие с потребностите на пазара на труда”, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, се актуализират учебните програми от бакалавърския и магистърския курсове. За всяка учебна програма са анализирани параметрите на поне 3 сходни учебни програми във водещи Европейски и световни университети. Направено е проучване на потребностите на пазара на труда. Направени са препоръки за актуализация на всяка учебна програма въз основа на анализа на резултатите от проучванията на аналогични и близки по съдържание университетски учебни дисциплини от чужди университети и на потребностите на пазара на труда.

През 2014 г. към катедра „Комуникационни мрежи” е създадена научно-приложна лаборатория „Телеинфраструктура”. В нея работят проф. Вл. Пулков – ръководител, доц. Зл. Вълкова-Джарвис, гл.ас. П. Колева, гл. ас. Г. Балабанов. Предвижда се поне двама докторанти да бъдат пряко ангажирани с дейността на лабораторията. За следващите 3 години лабораторията е финансово осигурена от проект eWALL финансиран по F7. Резултатите от дейността на лабораторията ще спомогнат за изготвяне на нови предложения за договори по програмата хоризонт 2020.

През 2015 г. проф. Георги Илиев е преизбран за ръководител катедра Комуникационни мрежи със зам.-ръководител – доц. Кирил Късев. Декан на ФТК става проф. Илия Илиев от катедра Радиокомуникации и видеотехнологии, а Зам. декан по научната работа – доц. Златка Вълкова-Джарвис. През същата година за доценти са избрани доц. К. Николова, доц. П. Колева, доц. К. Късев, доц. М. Ненова и доц. В. Трифонов.

През 2016 г. на доц. Сеферин Мирчев и професор Ивайло Атанасов е присъдена научната степен доктор на науките след успешна защита на дисертация.

В периода след 2010 г. в катедрата са извършени значителни ремонти и съществено е подобрена работната среда. След преживяното през пролетта на 2012 г. тежко наводняване, получило се от силните дъждове при свален покрив на сградата, са подменени парната инсталация и прозорците, а членовете на катедрата ремонтираха със свои сили помещенията до състояние да могат да бъдат използвани. През 2013 година са извършени по-сериозни ремонтни дейности в голяма част от помещенията на катедрата на обща стойност около 40 000 лв. На всички кабинети, както и на канцела­рията на катедрата са подменени вратите, осветителните тела и подовото покритие. През тази година е извършен ремонт на коридора пред лабораториите. Така в момента (2016 г.), след ремонтите на лаборатории 1453 и 1462, всички помещения на катедрата и пространствата около тях са ремонтирани, изцяло обновени и модернизирани и катедрата има отличен вид.

През последните години сериозно е обновена и модернизирана и лабора­торната база, само през 2013 година е доставено различно оборудване на обща стойност около 79 000 лв., а през 2014 – за 39000 лв. Закупена са нова измервателна апаратура, компютри и мултимедийни системи и, като цяло, катедрата разполага с много добра материална база и отлични условия за работа, като може да се каже, че през споме­натите две години е направено толкова много, колкото не е правено през предните 30 години.

Катедрата работи изключително активно по програма ЕРАЗЪМ, преподавателите имат контакти и осъществяват обмен на студенти, дипломанти и докторанти с над 20 чуждестранни университета в Европа.

През периода 30 март – 11 април 2014, ФТК е домакин на инициативата по програма Еразъм IP SUSCOMTEC 2014 (Intercultural Knowledge Transfer in Engineering for а Sustainable Global ICT Community) с участието на над 50 студенти и лектори от 10 европейски университета. Главен организатор на събитието е ръководителят на катедра Комуникационни мрежи – проф. Г. Илиев. В рамките на проявата, освен разнообразието от лекции, представени от международни и наши лектори, са организирани редица културни и бизнес мероприятия. Инициативи като тази по програма Еразъм допринасят съществено за интеграцията и сближаването на младите хора на Европа в лицето на студентската общност.